В Пловдив тази пролет имаше един лъч надежда - отборът на Локомотив. Въпреки, че се явявам привърженик на "градския" съперник, не мога да отрека, че Локо тази пролет защитаваха името на Пловдив. Играеха момчетата, хвърляха се, и без да имат някакви амбиции стигнаха шестото място ей така, от мерак да играят за емблемата и честта. Сянка върху това представяне хвърли мачът с Вихрен, но като цяло отбора взе това, което можеше, и загуби с чест това, което не можеше.

На фона на доста доброто представяне на отбора, ръководството на Локомотив, в лицето на Галя Топалова и нейните служители, не спря да създава драма подир драма. На първо четене плъзна слухът, че Локо се мести в... Раковски. Без да бъдат проверени фактите и реалните неща, г-жа Топалова излезе и изцепи, че отборът на Локомотив отива в Раковски до построяването на нов стадион. Дали това беше ход, целящ да се увеличи натиска над Общината в града, или просто недомислена глупост - оставяме на съвестта на Галя. Факт е, че феновете на Локомотив настръхнаха от неочакваната за тях новина.

Седмица или две по-късно излезе информацията, че няма проблем Локо да играе на Лаута и през новия шампионат. Въпреки това Топалова не излезе да каже нещо по този повод...

Сега на хоризонта се задава Дербито на България. Може да не е "Вечното" дерби, но определено е Дерби с главна буква. Този мач, каквото и да се говори за него, последните години се превърна в черешката на българското първенство. За всички фенове, обичащи динамика, драматични обрати, агитки със специална хореография, Дербито на България отдавна е задминало Вечното дерби, в което с постна игра, много приказки и още повече фантазии се раздават два медала в първенството ни.

Точно седмицата преди този последен празник за футбола в България излезе новината, че футболистите на Локо обмислят бойкот заради неплатени парични премии и заплати от страна на Галя Топалова. На фона на вече доказания елементарен селски хитрец Димитър Христолов, неплащал по 4 заплати и 3 премии, нещата в Пловдив добиват ужасяваща картина...

Най-лошият вариант за града ни е Галя Топалова да "почерпи" опит от Димитър Христолов. Уви, фактите говорят сами по себе си...

Първо, Галя Топалова обяви нереална цена за продажба, типично в Селски стил. Нека бъдем честни - в момента и двата пловдивски клуба в "А" група струват не повече от милион български лева. При това, ако Даксон играе за един от двата. Сумата от 4 (четири) милиона за Локо е точно толкова нереална, колкото и исканите 2 милиона от Селския за Ботев. Дали Гергов наистина щеше да купи Локо, и дали щеше да е добър президент - оставяме на фантастите да "предрекат". Но е факт, че Галя Топалова не е склонна да се раздели с акциите си на разумна цена.

Второ. Локо се раздели с двама добри играчи. Въндев и Милиев, като особено Въндев, последният от шампионския отбор, знаеше какво е да си лидер и какво е да побеждаваш. Последния наистина стойностен играч, Даксон, е на път да напусне отбора, въпреки цената от един милион евро. Ако и това се случи, то Локо ще остане, по същия начин както и Ботев остана, без основните си играчи. Да, юношите са вариант, но на гол ентусиазъм и без лидер не стават нещата никъде.

Трето, на фона на задаващата се кадрова криза Галя Топалова обяви... "безпарична селекция". Този толкова кошмарен за ботевистите израз е на път да стане реалност и за локомотивци. Безпаричната селекция означава да се вземат или аматьори, или свободни агенти, освободени от другите отбори без претенции... Има една много хубава дума за това - "шкарто". Видяхме Ботев да къде я докара по този начин, а Галя е на път да подкара и Локо на там...

След граничещото с чудо оставане на Ботев в елита, се задават и други черни облаци над най-футболния град на България.

Марица, клубът, от чиято школа са тръгнали стотици български футболисти, е на път да се "сдобие" с аматьорски статус, ако загуби последни си мач като гост на Черноморец (Балчик). Спартак, от отбор, претендент за "А" група, се обърна на Славия за "Б" - който не е дошъл, той не е взел точки...

И ако феновете на двата пловдивски отбора - Ботев и Локо, се скъсваха от подигравки едни други покрай разни мачове от вече отминалия шампионат, то картинката, гледана от наблюдател извън Пловдив е повече от жалка и патетично гротескна. Пловдив разполага с, казвам по памет: около 90-на футболисти, един рейс, една косачка, 4 машини за полагане на вар, 4 емблеми, две агитки и... въздух под налягане на корем.

Ние, пловдивчани, сме горди хора, и не понасяме разни провинциални отборчета да идват и да се подиграват с нас. Но точно този аристократичен дух ни изигра лошата шега да сме велики вече само на думи. Последния голям успех - титлата на Локо от преди 5 години, е постигната с пари на човек извън Пловдив, с играчи, дошли в отбора на Локомотив. Последния голям, чисто пловдивски успех, не го помня. На нито един от четирите отбора.

Въпреки, че рискувам да бъда отритнат от пловдивската публика, аз, като пловдивчанин по дух, не мога да не кажа това, което виждам. Не за да подценя пловдичани, а за да бия поне една камбана, че нещата не стават така. Че трябва и ботевисти, и локомотивци, и спартаклии, и кършиякалии да не оставяме нещата на самотек. Защото иначе ще си играем мачлетата в "А" и "Б" група, а провинциалните отборчета ще отиват в Европа, и ние ще спорим по форумите кой отбор каква статистика имал през годините...